bg
en
Стара Загора
история от 8000 години
Стара Загора
през древността
Най-ранните следи от живот на територията на Стара Загора датират от края на VII - началото на VI хил. пр. Хр., когато на територията на днешния град и неговите околности възникват многобройни праисторически селища. Разкритите в района селища и селищни могили до сега са 120, от които 5 са в чертите на града. На една от тях е проучена и съхранена на място, в специално построена за целта музейна сграда, най-добре запазената двуетажна неолитна къща на територията на Европа, от времето на ранния неолит (начало на VІ хил. пр. Хр.).
В близост до Стара Загора, в местността Мечи кладенец се е намирал най-големият рудодобивен център в Европа, в който през V хил. пр. Хр. е добивано огромно за древността количество медна руда. Изработените от нея оръдия на труда, накити и др. са изнасяни в обширен регион от Югоизточна Европа, някои от които са достигали дори до средното течение на р. Волга.
ИМЕНА
Имената на Стара Загора
В своята хилядолетна история Стара Загора е назовавана с много имена, най-известни от тях са: Августа Траяна, Берое, Верея, Иринополис, Боруй, Ески Загра, Железник и днешното Стара Загора.
Августа Траяна е името на града, основан около 106-107 г. от Марк Улпий Траян (98-117 г.). При управлението на династията на Северите, края на II - средата на III в. той е един от най-красивите и големи градове в римската провинция Тракия, втори по значимост след Филипопол, с право да сече собствени емисии бронзови монети. Наричан е „Преблестящият град на траянците“
През ІV в., градът под името Берое, става център на самостоятелна архиепископия, пряко подчинена на Константинополския патриарх и важен стратегически център на Византийската империя.
През средните векове градът се споменава под различни имена: Бероне, Бероа, Верея, Фаруй, Верро, Боруй - всички произхождащи от Берое. За кратък период е известен с името Иринополис, в чест на византийската императрица Ирина и синът ѝ Константин VI, които дават средства за възстановяването на крепостните му стени при посещението си през 784 г.
Стара Загора – това име градът получава през 1871 г.
Решението е взето във връзка с учредяването на Загорската епархия. Няколко години по късно, през 1875 г. за първи път името Стара Загора се споменава в тогавашната преса.
Стара Загора през Средновековието
През 812 г., при управлението на хан Крум, Берое отново влиза в пределите на българската държава и запазва значението си на военно-стратегически център. Прочутите пет старозагорски каменни плочи с изображения на животни, датирани на границата между езическата и християнската епохи са шедьоври на средновековната каменна пластика. Един от тях лъвицата кърмеща лъвче става основен символ на герба на съвременна Стара Загора.
Стара Загора през Втората българска държава и Възраждането
Втората българска държава
По времето на Втората българска държава Боруй е административен център на обширна област, известна под името Боруйска хора. През 1370 г. градът е превзет от османските турци. В периода XIV-XIX в. е известен с имената Загра-и ески Хисар (Старата крепост на Загора) и Ески Загра. Османците назовават града Старата крепост на Загора, тъй като той е бил крепост, главен град на областта Загора още при присъединяването му към България, по времето на Тервел (700-721 г.).
Възраждането
През Възраждането градът се развива като важен стопански, културен и просветен център. Като проява на новия възрожденски дух, през 50-те години на XIX в. българите го наричат Железник.
Сраженията край
Стара Загора
Край Стара Загора се водят първите големи сражения по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), а името на града се свързва с подвига и саможертвата на руските войници и българските опълченци. Тук получава бойното си кръщение Самарското знаме. Въпреки героизма на защитниците Стара Загора е опожарена и разрушена до основи. Избити и безследно изчезнали са хиляди българи от града и околните села. През януари 1878 г. Стара Загора получава повторно свободата си, но според разпоредбите на Берлинския договор остава в пределите на Източна Румелия до Съединението през 1885 г.
Модерния облик на
Стара Загора
На 5 октомври 1879 г. губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди полага символичния основен камък, с който започва възстановяването на Стара Загора. Необичайната за селищата на България планировка с прави и успоредни една на друга улици, се дължи на градоустройствения план, чийто главен проектант е строителният техник Любор Байер – чех по народност. Стара Загора възкръсва от пепелищата, за да се превърне в първия следосвобожденски град с нов и модерен облик